Клепачите имат мускули, които ги отварят и затварят. Когато по някаква причина мускулът повдигач на горния клепач откаже да действува, клепачът спада и покрива роговицата повече от 1мм, което е нормално. Именно това спадане на горния клепач се нарича птоза. Когато клепачът покрива роговицата повече от 2мм.- птозата е лекостепенна; между 3 и 4мм.- средна степен; повече от 4мм.- птозата е тежка. Има случаи когато горният клепач покрива цялата роговица и клепачната цепка почти липсва. Тази птоза, ако е едностранна, може да доведе до амблиопия /"Мързеливо око"/.

Птозата може да е вродена, ако се изяви непосредствено или скоро след раждането и придобита, ако се появи в по-късна възраст. Вродената птоза често се съчетава с хипотропия /отклоняване на долу/ на засегнатото око. В 10 % от случаите тя се съчетава или само с парализа на горен прав мускул/ окото не може да се движи нагоре/ или с парализа на всички очни мускули, инервирани от очедвигателния нерв. /окото се отклонява на вън и на долу/.

Птозата може да е част и от вродения синдром на блефарофимоза,където се съчетава и с други вродени аномалии на клепачите. В 5% от случаите се наблюдава синкинетична птоза като проява на синдрома на Маркус-Гън /едностранна птоза/, която при отваряне на устата или при дъвкателни движения се преодолява и горният клепач се повдига даже повече от другия нормален клепач.

Какво е характерно за децата с птоза?

Те особено, когато са с тежкостепенна двустранна птоза, се стремят да я преодолеят с компенсаторно положение на главата с повдигната на горе брадичка. Когато птозата е едностранна и в по-лека степен проявена, детето се опитва да повдигне клепача като съкращава мускулите на веждата и челото/повдигната вежда и набръчкано чело/.

Лекува ли се птозата?

Лечението е хирургично и то трябва да се предприеме в предучилищнна възраст, когато могат да се направят точни измервания. В случаите на тежка птоза, особено когато е едностранна, към операция трябва да се престъпи в по-ранна възраст, за да се преодолее развитието на амблиопия.