Разпространено е пластичната хирургия да се свързва само с естетични и разкрасителни процедури. В основата си обаче, тя е възстановителна или рекоструктивна хирургия и се прилага при нарушаване на нормалната структура на тъканите. Промените могат да бъдат от различно естество: травми, тумори, изгаряния, вродени дефекти, общи заболявания.

С възстановяване на лицето и по-специално на областта около очите се занимава окулопластиката (от окулус - око на латински). Тя е хирургична подспециалност в очните болести, насочена към клепачите, костната орбита, слъзните пътища и съседните им тъкани. Очните лекари, които я практикуват са с добри познания за структурите около окото.

Целта е подобряване на функцията и външния вид на болестно променени клепачи и тъканите около тях. Например премахване на дефекти в положението на клепачите – птоза (паднал клепач), обърнат навън или навътре, тумори, вродени аномалии, заболяване на очните мускули, запушени слъзни пътища, травми и дефекти на костната орбита, лицева парализа, „изпъкнали” очи и др.

Естетиката на погледа е също обект на оклулопластичната хирургия. Най-честата естетична операция с подмладяваща цел е блефаропластиката /пластика на клепачите от гръц./, премахване на торбички под очите, увиснала кожа, бръчки. Различни медико-козметични процедури се използват за постигане на подмладяващ ефект преди или след операция –изглаждане на бръчки, премахване на дефекти по кожата, рескулптуриране на лицето, оформяне на скули и т.н. (липофилинг, ботулинов токсин /Vistabel /, хиалуронова киселина, пилинг, лазер и др.)


Клепачите

Основната роля на клепачите е да предпазват очите. Те осъществяват много функции едновременно – защитават окото овъншни агенти, овлажняват го, оформят погледа и естетиката на лицето.

Промяна в положението и функцията на клепачите

При различни заболявания или травми клепачите променят своята форма и положение, при което закриват окото или трудно го затварят, прекомерно са спаднали или са неподвижни. Това води до очно страдание – дразнене, сълзене, намалено зрение, възпаление, „изсъхване” на роговицата и др. По-голямата част от тези състояния можем да коригираме успешно по хирургичен път. Най-честите диагнози са: птозата или паднал клепач, ектропион или ентропион /обърнати клепачи навън или навътре/, неправилен растеж на мигли, клепачи след изгаряне или травма, лицева парализа, вродени аномалии.